Още една тайна: учени откриха „подписа на Леонардо върху „Мона Лиза СНИМКА
Мона Лиза на Леонардо да Винчи отдавна е източник на обаяние за феновете на изкуството. В скорошно изследване учени от Франция и Англия направиха изобретение, което хвърля светлина върху основаването на този емблематичен шедьовър.
Проучване, ръководено от Виктор Гонзалес, химик от френския център за научни проучвания CNRS, откри, че Леонардо да Винчи е употребявал неповторима химическа примес, с цел да приготви тополовата дъска, която е послужила за основа на Мона Лиза. Тази находка демонстрира пробната природа на Леонардо и неговия специфичен метод към основаването на изкуство.
Учените откриха вещество, наречено плубонакрит, в дребен откъс от първичния пласт на картината, пише GreekReporter. Тази дребна проба, не по-широка от човешки косъм, е взета от горния десен ъгъл на картината.
Плумбуконакритът е артикул на оловен оксид и наличието му удостовери дългогодишните съмнения на историците на изкуството: Леонардо употребява прахуляк от оловен оксид, с цел да сгъсти боята и да форсира процеса на изсъхване.
The Mona Lisa is a famous painting by Leonardo da Vinci, a Renaissance artist and scientist. The painting depicts a woman with a mysterious smile and a landscape background. One of the reasons why the Mona Lisa is so admired is because of its use of the golden ratio, a…
— Physics In History (@PhysInHistory)
" Мона Лиза " от Леонардо да Винчи
За да проучат по-нататък това изобретение, откривателите са употребявали синхротрон, най-съвременна машина, която форсира частиците до скорост, близка до скоростта на светлината. Тази усъвършенствана технология им разреши да проучват химическия състав на откъс от багра до атомно равнище. Потвърждението за съществуването на плумбунакрит в тестът е безапелационно доказателство, че Леонардо в действителност е добавил този прахуляк към боята, която самичък е направил.
Виктор Гонзалес означи значимостта на тази находка, като сподели, че плумбунакритът е същинският „ автограф “ на техниката на Леонардо. Интересното е, че плубонакритът се среща и в картините на Рембранд от 17-ти век, което допуска, че тази техника не е неповторима за Леонардо, само че е употребена и от други художници от неговото време.
Изследванията демонстрират, че методът на Леонардо да Винчи включва разбъркване на прахуляк от оловен оксид, който има характерен оранжев цвят, с ленено семе или ядково масло. След това загрява сместа, което води до по-плътна паста, която изсъхва по-бързо. Крайният резултат e багра с хубав златист нюанс, който се лее като мед.
Това ново схващане на материалите и техниките, употребявани от Леонардо да Винчи, разрешава по-задълбочено схващане на неговото изкуство и деликатната направа, с която е основал Мона Лиза. Той служи като увещание, че даже в 21-ви век към момента можем да открием нови секрети, скрити в мазките на четката на един древен шедьовър.
Превод: GlasNews
Проучване, ръководено от Виктор Гонзалес, химик от френския център за научни проучвания CNRS, откри, че Леонардо да Винчи е употребявал неповторима химическа примес, с цел да приготви тополовата дъска, която е послужила за основа на Мона Лиза. Тази находка демонстрира пробната природа на Леонардо и неговия специфичен метод към основаването на изкуство.
Учените откриха вещество, наречено плубонакрит, в дребен откъс от първичния пласт на картината, пише GreekReporter. Тази дребна проба, не по-широка от човешки косъм, е взета от горния десен ъгъл на картината.
Плумбуконакритът е артикул на оловен оксид и наличието му удостовери дългогодишните съмнения на историците на изкуството: Леонардо употребява прахуляк от оловен оксид, с цел да сгъсти боята и да форсира процеса на изсъхване.
The Mona Lisa is a famous painting by Leonardo da Vinci, a Renaissance artist and scientist. The painting depicts a woman with a mysterious smile and a landscape background. One of the reasons why the Mona Lisa is so admired is because of its use of the golden ratio, a…
— Physics In History (@PhysInHistory)
" Мона Лиза " от Леонардо да Винчи
За да проучат по-нататък това изобретение, откривателите са употребявали синхротрон, най-съвременна машина, която форсира частиците до скорост, близка до скоростта на светлината. Тази усъвършенствана технология им разреши да проучват химическия състав на откъс от багра до атомно равнище. Потвърждението за съществуването на плумбунакрит в тестът е безапелационно доказателство, че Леонардо в действителност е добавил този прахуляк към боята, която самичък е направил.
Виктор Гонзалес означи значимостта на тази находка, като сподели, че плумбунакритът е същинският „ автограф “ на техниката на Леонардо. Интересното е, че плубонакритът се среща и в картините на Рембранд от 17-ти век, което допуска, че тази техника не е неповторима за Леонардо, само че е употребена и от други художници от неговото време.
Изследванията демонстрират, че методът на Леонардо да Винчи включва разбъркване на прахуляк от оловен оксид, който има характерен оранжев цвят, с ленено семе или ядково масло. След това загрява сместа, което води до по-плътна паста, която изсъхва по-бързо. Крайният резултат e багра с хубав златист нюанс, който се лее като мед.
Това ново схващане на материалите и техниките, употребявани от Леонардо да Винчи, разрешава по-задълбочено схващане на неговото изкуство и деликатната направа, с която е основал Мона Лиза. Той служи като увещание, че даже в 21-ви век към момента можем да открием нови секрети, скрити в мазките на четката на един древен шедьовър.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ